Ръководство по стил и отличителност, допълвано в продължение на 101 години

Вярваме, че тези редове ще те дарят с живителна доза вдъхновение и ще ти припомнят че "за щастие душата бръчки няма!"💖

Айрис Апфел е отраснала в Лонг Айлънд в семейството на руски емигранти. Внучка е на руски майстор шивач, а баща й е бил ексцентричен декоратор – продавал е стъкла и огледала и е работел с най-добрите дизайнери на Ню Йорк.

Модата е само една от големите любови на Айрис – истинската такава е съпругът й Карл, с който прекарва повече от 70 години от живота си.

Заедно те създават собствена текстилна компания - Old World Weavers (специализираща в реставрацията на стари мебели), участват в документална поредица за самите себе си и успяват да съхранят романтиката, която не само не изчезва, ами става все по-силна с годините. Двамата водят щастлив и пълноценен семеен живот – забавляват се и тъгуват заедно, изживяват всеки успех и неуспех рамо до рамо и се подкрепят през целия си съвместен живот - буквално докато смъртта ги разделя през 2015г. Карл Апфел умира само три дни преди да навърши 101 години. Загубила любовта на живота си, но не и любовта към живота си, Айрис си остава най-жизнената 100-годишна дама в модата и продължава и до днес да живее също толкова пълноценно, както и в дните, когато Карл е жив.

Една от супер силите на Айрис Апфел е уникалната и способност да разбива правилата на пух и прах, водена от веруюто на Мечо Пух : „Колкото повече, толкова повече“.

Аз съм се самопровъзгласила за най-стария жив тийнейджър в света и възнамерявам да се запазя такава – отказвам да се превърна в стара глупачка, казва Айрис Апфел, която е най-старият жив почти 101-годишен тийнейджър.

Ако искаш да останеш млад, трябва да мислиш като младеж (дори понякога като дете), да се грижиш за младостта на духа ти и никога да не позволяваш да се сбръчка душата ти.

Това, което ме тонизира и поддържа духа ми млад е любопитството и чувството ми за хумор.

Мисля, че младите хора днес също трябва да бъдат насърчавани да се проявяват като търсачи и експериментатори, а не сляпо да следват наложени стереотипи и модели и да залагат на лесни решения и готови отговори. Те трябва да развият чувство за нестихващо любопитство, а не да живеят под чадъра на образи без личност, които следват в социалните медии. Младите хора трябва да открият и да заобичат собствената си индивидуалност и уникалност и да се научат да бъдат и да проявяват пред света единствено себе си.

Стилът ти е в твоето ДНК, но, за да развиеш своя собствен моден почерк, се изисква работа. Не можеш просто да седиш и да чакаш да се случи от само себе си.

Култивирането на твоя стил е процес от опити и грешки.

Ти решаваш какво е посланието, което искаш да въплъщава стила ти, какво ти стои добре и какво трябва избягваш. Например, един костюм на Chanel е безспорно страхотно модно творение, но това не изключва вероятността просто да не е твоето облекло.

При условие, че в наши дни има толкова голям избор от мода, за мен е няпонятно защо някой би искал да изглежда като всички останали. Това не е ли обидно? Ако всеки се опита да бъде себеуважаващ се, интересен и различен, и да възпита в себе си уважение към уникалността на другия - светът ще бъде по-добър.

Според мен дори дължим на ближния си да изглеждаме красиви. Съгласи се, че е много приятно да се наслаждаваш на нещо красиво.

Ако не ти е дадено да си красива, си длъжна да се погрижиш да бъдеш привлекателна. Жалко е, когато красивите жени не се учат да бъдат интересни и отличителни. Всичките ми хубави съученички на средна възраст се превърнаха в застаряващи лелки, защото се задоволиха с красивите си лица и никога не развихриха въображението си и не развиха в себе си индивидуалното, различното и интригуващото.

Майка ми оказа съществено влияние в процеса на изграждането на собствения ми стил. Мама се обличаше и носеше много шик. Тя обичаше дрехите и направи магазинче, което впоследствие прерасна в малка верига бутици. Тя ме научи, че ако не разполагам с много средства, винаги мога да разчитам на някои основни неща и мога да добавя към тях отличителната ми индивидуалност. От 12-годишна имах пълната свобода да избирам дрехите си сама. Това беше прекрасна тренировка.

Аз съм страстен любител на аксесоарите. Мисля, че бижутата са най-преобразяващият от всички възможни аксесоари (след искрената усмивка, разбира се).

Можеш да намериш гривни на битпазарите, които изглеждат прекрасно с рокля от висшата мода. Традиционалистите ще ви кажат, че не можете да събирате подобна еклектика, но аз не се подчинявам на правила и стереотипи и обожавам да разбивам клишетата. Толкова съм щастлива да бъда с гривни, които струват три долара, тъй като от мен винаги се очаква да нося скъпи неща. Обожавам да смесвам високо и ниско, да комбинирам уж несъвместими неща и да ги нося, както духът ми иска.

Никога не се обличам, за да излъчвам звезден блясък - обличам се за самата себе си, за собственото ми себеусещане. Никога не копирам нечии стил - когато не се обличаш като останалите, ти спираш и да мислиш като тях.

Стилът е своеобразно освобождаване на личността по много начини и това изобщо не е свързано с пари, а с богато въображение.Вярвам в модните инвестиции, но не всичко опира до цената. Може да сте похарчили цяло състояние и пак да изглеждате като гротескна жертва на модата, защото стилът не е в носенето на скъпи дрехи. Можете да имате много пари, да бъдете облечени по последна мода, обути в обувки за десет хиляди долара, издокарани като извадени от кутия и пак и да нямате никакъв стил. Стилът не е в това, което носите, а в начина, по който го носите – той е във вашето излъчване, в усещането, което оставяте след себе си. Когато се опитваш да си стилен на всяка цена, си личи, че ти е некомфортно - сякаш носиш костюм, който влиза в стаята преди теб самия. Ако излъчваш тревога, напрежение и безпокойство, няма да ти стои добре дори и най-съвършената дреха.

Много по-стилно е да си щастлив, отколкото добре облечен нещастник.