ВИНАГИ ИМА РЕШЕНИЕ – ЕДИН БЕЗЦЕНЕН УРОК ПО ИНАКОМИСЛИЕ

Изведнъж стана ясно, че заради войната и прекъсванията в работата на фабриките запасите на текстилната продукция категорично вървят към изчерпване. В началото на 1916г. това обстоятелство вещаеше катастрофа – та аз не само не можех да си позволя да се подчиня на обективната действителност и да намаля темповете в този момент, но и се канех да увелича производството ни. Кажете ми обаче от какво да шия при тези условия? Тия дяволски текстилци нямаха никакво намерение да рискуват и да ми осигурят нужните количества хубави платове!

Роде, от когото купувах трикотаж, само вдигна рамене : - Но , мадмоазел, заради недостига на качествена суровина аз нямам никакви запаси. - А какво имате, Роде? - В достатъчни обеми само джърси. - Какво представлява?

Той почти тъжно въздъхна : - Елате ще Ви покажа.

Целият склад беше пълен с рула плат. Бежов цвят, грубоват на пипане, но все пак нямах намерение да шия панталони – затова пък жените не бяха виждали такава материя…

- Ще взема всичко! И ще ми трябва още една партида! - Не. - Какво значи не?! - Тази ще Ви я продам, но няма да пускам нова партида. Доколкото знам, Вие шиете дамски дрехи, а тази тъкан е капризна – разтяга се, трудно ляга – няма да можете да направите от нея нищо прилично и партидата ще остане да лежи на склад.

Чак дъхът ми секна от възмущение!

- Няма да мога ли?! Вие сте този, който е неспособен да види достойнствата на джърсито, а аз прекрасно ги виждам!

Роде се обиди и заяви, че докато не сътворя нещо необикновено, което да стане модно, той няма да произведе нова партида!

- Разбрахме се, само че цената ще бъде наполовина!

Приличаше на облог, но Роде просто не можеше да не го сключи – това означаваше да признае моята правота.

- Съгласен съм!

Ох, как се измъчих с това джърси в началото! Роде си беше прав – тоя плат никак не щеше да се нагъва и да следва плавно линиите на фигурата, а да обгърне талията беше напълно неспособен.

Щом не се получава както трябва – ще направим обратното! По дяволите тая талия – може и без нея! Впрочем един куп жени ще ми бъдат дори благодарни, защото нямат какво да подчертават.

Проблемите съвсем не се изчерпваха до въпроса с талията обаче. Дългите до глезените рокли от джърси бяха съвършено неудобни (нямаха нищо общо с копринените) – твърдата тъкан не позволяваше свобода на движенията.

А от липсата на талия тоалетите приличаха на дебел молив…

Не беше добре…

Не, не ставаше така…

Гледах манекенката и си мислех какво не е както трябва и ИЗВЕДНЪЖ…

- Мари, -извиках аз – вдигнете долния край на полата…по-високо…още…още по-нагоре…сега я отпуснете.

След миг работничките ми наблюдаваха с ужас как режа плата, скъсявайки роклята.

- Но, мадмоазел, това ще открие грозноватите крака.

- Кривите крака не се виждат само под кринолин. Не можеш да ги скриеш под дълга рокля – отвърнах аз.

- Но мъжете…- направи последен опит да ме вразуми Жана, една от шивачките ми.

- Вие да не мислите, че те не знаят какво имат жените под роклята. Дори ще ми бъдат благодарни, защото вече няма да им се налага да чакат до венчавката, за да потвърдят подозренията си за кривите крака на жените им – сега те веднага ще се виждат.

Биариц беше потресен – жените получиха нещо като ризи с колан във вид на шал на ханша. Роклята откриваше не само глезените, ами позволяваше да се видят и прасците. Боже какво възмущение се надигна!

Мадмоазел Шанел се опитва да облече дамите в нощници!

Мадмоазел Шанел забрави за срама!

Как може една уважаваща себе си жена да облече тая гадост!

Но…жените хареса много роклите, с които можеха свободно да се движат, да седят и дори да лежат! Да си покажат прасците също бяха готови – особено в Биариц, както и да престанат да си пристягат и подчертават талията.

Оказа се, че повечето жени, вече усетили вкуса на активния живот, в който все по-уверено заменяха мъжете по време на войната, изобщо не желаят да се връщат в корсетите.

Моите модели бяха приети много бързо – още същата година рекламираха роклята шемизет дори в американския Harper’s Bazar.

Бой често повтаряше през смях :

- Умолявам те, само не оголвай коленете на жените, че мъжете няма да могат да се сдържат и ще ги опипват дори в ресторантите!

Една вечер дълго стоях пред огледалото, повдигайки роклята си и разглеждайки коленете си. Отпред бяха хубави, но отзад…Не, жените категорично не биваше да си откриват краката над прасците отзад!

Още няколко дни карах съблечените манекенки в шивашкото ми ателие да се обръщат с гръб към мен и дълго оглеждах краката им. Дори при красивите момичета със стройни крака и приятни колене, подколенните чашки изглеждаха зле. Това ме убеди в идеалната дължина и никога не се отказах от нея – нито когато Диор отново удължи роклята, нито когато светът се побърка и я скъси до пълно безобразие!

Из "Красотата винаги е оръжие" Коко Шанел